Help Happy Horses
Published: 2016-09-06
Not yet translated
This post has not yet been translated to English. The content below is in Bulgarian. See the Bulgarian original.
Онзи ден ни изгоря джипката. Оная наш'та си, червената. Същата дето с нея си превозвахме конете в конското ремарке и платформата с балите. Или с дървения материал. И с която години наред влачим какво ли не -от чували с реколтата ни от спелта към лющилнята и мелницата, и зоб за животните от фуражните складове; до 50 касетки с пресни малини от полето към "Малиновата работилница", и после готовите малинови продукти към фермерските пазари, или фестивалите. Качвали сме по пет-шест работника, било то за бране, плевене или копане и сме ги превозвали в ранни зори от махалата до малинажа, а като завали или в края на деня сме ги разхвърляли обратно по къщите им. И дето с нея десетки пъти сме вадили народа от кал и преспи...а също толкова сме се окопавали и ние насред нивите, и се е налагало и нас да вадят. Валирали сме с нея, с две вързани отзад тракторни гуми, посевите ни от спелта и овес и години наред сме закачали на нея сеносъберача и сме обръщали сеното за конете, а после сме го събирали на намлии. Гонили сме избягали коне, ескортирали сме табуна от Турската махала през цялата Павел Баня, та чак до нас. Стотици пъти сме минавали с нея Тунджа, до фермата и обратно, а в най-жежките часове, по време на летните лагери, сме дърпали каруцата пълна с деца през полските пътища до хладните води на Тунджа. Спали сме в нея на някой нос над морето, или по фестивалите, дърпали сме на приятели караваните от и до морските къмпинги...прегрявали сме я по баирите...даже сме вадили на колегите починал кон от Черно море!! Качвали сме отгоре й сърфовете като дойде Мелтема и сме отпрашвали към южните спотове, натъпкани до тавана, барабар с петте деца и багажите....
Та тази същата джипка, този стар другар и неизменен помощник по пътя ни, онзи ден, насред село Железница, изгоря до дупка! Докато Колето качвал един баир, нещо пламва изпод капака и той с риск за себе си и децата успява да я качи 300 метра по-нагоре до чешмата на равното, вместо да спре на наклона и да остави тази тритонна, търкаляща се безконтролно по баира надолу факла да се вреже в празничния Витошки трафик. Уви! Само, за да се сблъска с непукизма, безпристрастността, нехайството, неадекватността и празните погледи на колегите, които той първоначално моли за помощ, пожарогасител- оказва се, че нито една от спрените коли не е имала такъв, "Ама, бате, още днес ша си купя!" И даже в хранителния магазин отсреща са отказали да му услужат с коф-помпата си. После опитвайки се да блокира трафика от двете страни едновременно, защото: "Не виждате ли!?! Гърмят гуми, газови бутилки, хвърчат стъкла!", в превод: "ОПАСНО ЗА ЖИВОТА!!!" разбира, че стадото юрне ли се...спиране няма.
Разбира се около Железнишката чешма е имало и няколко "ангела", както той ги нарече, достатъчно адекватни, та в цялата лудница да извадят децата ни от колата, заедно с болната Пипи, дори да услужат с пожарогасител, или когато осъзнават, колко късно е вече за него, да помогнат в отчаяните опити да отклонят трафика от назрялата опастност.
(Надяваме се, чрез споделянията ви да достигнем до тези ангели и да им благодарим най-сърдечно. Мрежата е точно за това!)
Интересното е, че още същата вечер, в мрежата имаше вече снимки на горящата кола от същите тези, на които им беше много важно да минат с риск за собствените си животи и тези на спътниците си, завалиите все пак щракнали набързо със смартфончето и постнали! (Не, мрежата не е за това!)
Но тези същите, стадните, не дай си Боже, наистина да настане някаква беда, ще газят сигурно през деца и жени да спасяват кожицата...
Пиша го това с абсолютното уверение, че сред моите приятели такива няма. Знам че вие сте от хората, които ще подадат ръка на някой в нужда и знам че неведнъж сте го правили.. Не е лесно да се обърне човек за помощ, но сега този "някой" се случи да сме аз и семейството ми.
Както повечето от вас знаят тази година предприехме една тотална промяна, преместихме си конското семейство и най-необходимото на ново място и буквално започнахме отначало. Пренесохме и дейността си, и тя както винаги е свързана с любовта ни към чистата Природа, животните и спорта и е в служба на най-малките. Проектът ни на Витоша е изцяло ориентиран към деца и тийнейджъри и цели те да изградят връзка с Природата и животните, като алтернатива на градското им ежедневие, жизнено необходима за баланс на психичното и физическото им здраве.
Но първо ни предстои зима на планински склон с височина 1100 м и без джипката ще ни бъде много трудно да продължим. Буквално сигурността и животът на семейството и табуна ни зависят от надежден, високопроходим автомобил. Куполът ни е обявен вече седми месец за продажба, продаваме и файтона си (споделяйки този пост ще ни помогнете да достигнем до повече хора, евентуални купувачи.) Въпреки гореописаното, не сме се отчаяли -вярваме в доброто у хората и сме сигурни, че с общи усилия всичко е възможно. Затова и решихме, да стартираме тази кампания за набиране на средства, с пълното съзнание, че в този труден момент не сме сами. Дори няколко отделени лева ще бъдат от огромна помощ, знаете поговорката :"Капка по капка-вир!"
Подкрепяйки ни в този труден момент, кой с каквото може да отдели, и споделяйки молбата ни за помощ, помагате не само на дейността на едно семейство, решило да живее в Природата в служба на конете и децата, но и на много хора, загубили вяра в доброто у човека, а също и на самите вас, защото ще "бъдете промяната, която искате да видите в света"!
С най-искрени благодарности и с пожелание да бъдете щастливи:
Свилена, Никола, децата и щастливите коне!