ПЕРМА-ГРАДИНКА
Published: 2019-12-17
Not yet translated
This post has not yet been translated to English. The content below is in Bulgarian. See the Bulgarian original.
"На село е трудно"- това всеки го знае, затова и тенденцията е селата да се обезлюдяват в устрема на местните да станат граждани и да търсят по-лесното. Обратното, е много- по рядко срещано явление, но добива популярност напоследък, особено измежду семействата с малки деца. Не е нужно да си нещо философ, или да си стигнал до пресветление - всеки нормален човек, рано или късно се чувства задушен в големия град. Дали от смога, който не на шега представлява един от най-големите фактори за нашето и здравето на децата ни, дали от непрестанните стресови ситуации, в които градът неизменно ни поставя и са ежедневие за всеки, в задръстването, в работата, в неприветливите учреждения, с неуредиците на държавата, с наглото и несправедливо чиновнишко отношение към обикновения човек - списъкът е безкраен!
Така че, изборът да заменим градската лудничка с идиличното спокойствие на селото, не би трябвало да е никак труден, но истината е, че има един огроооомен фактор, който се оказва по-решаващ от здравия разум, а именно - въпросът с препитанието, или по-просто казано- Парите! И изведнъж напръв поглед простичкият избор, така мечтаната промяна, става невъзможна бленувана утопия.
-"Добре, дошли сте на село, много хубаво, ама как ще се издържате тука?" бе най-често задаваният ни въпрос от местните хора. И съвсем резонно - тук предиобеда, върволичката със социално слаби хора пред бусчето с безплатна топла храна и хляб от социалните е голяма. Всеки месец, когато идват в кметството от общинска служба "трудова заетост", безработните се редят на опашка за подпис, а много семейства се препитават с под 240 лв. на месец, получават помощи за отопление и работа наистина просто няма.
-"Ами, здрави сме, прави сме - ще си измислим препитание, ще си създадем трудова заетост сами, ще си направим градина за пазар!" беше отговорът ми всеки път и макар и с нескрит скепсис в лицеизраза, хората зажаднели за млади хора и детска глъч, ни пожелаваха успех.
Това беше идеята ни: Хем чиста храна за нас, хем за продажба и препитание. Че няма да забогатеем- ясно, важното е да имаме достатъчно за най-необходимото. Тук наемите са безобразно ниски, научени сме да живеем и без ток, така че можем да сме безкрайно икономични и в това отношениение. Чиста и свежа храна ще имаме в изобилие щом градината започне да ражда, имаме обширно мазе- за зимата ще изсушим, ще си затворим буркани. А пък и всяка седмица ще носим на пазара в София, няма да се изолираме от цивилизацията и да изкукваме, че аман от крайности вече.
И така, започнахме да търсим подходящото място - да има собствена вода, ток, за да я помпим, ограда... и както става в повечето случаи, когато търсиш нещо, рано или късно то те намира!
Беше, точно както си го представях и все пак ме изненада, колко всичко е просто перфектно: 1,7 дка неползвана земя- последно преди повече от десет години сята с люцерна. Отпочинала, плодородна и рохка песъчлива почва. Местоположението спрямо посоките - перфектно! Граничи с последните къщи на селото на изток, а на запад между парцелът и реката се простират 200-300 метра мера, пасище за коне, върбалак.
Хазяинът ни - душичка човек, Софианец, буквално ходеща енциклопедия по история, освен че изключително приятен и интелигентен събеседник, се оказва и много нахъсен за идеята млади хора да отглеждат чиста храна в дворното място, което иначе пустее. Разбираме се за годишния наем и го предплащаме за пет години, а с парите той вдига стабилна телена ограда около мястото.
Останалото е много работа, постоянство и вяра в положителния резултат. Трудностите са много, но и удовлетворението, когато береш плодовете на труда си- голямо. Най-хубавото е самия процес, за мен той е безценно училище, моята медитация, икигаят ми.
Благодаря на живота, че ме е срещнал с мисията ми и ми помага всячески да я осъществя.